The Comet Galaxy

Космическият телескоп Хъбъл, заедно с още няколко наземни и космически обсерватории, засне галактика, разкъсвана от приливното взаимодействие на обкръжаващия я галактичен куп и на враждебната среда.

Откритието хвърля светлина върху загадъчните процеси, които превръщат богати на газово-прахови облаци спирални галактики, в бедни на газ и прах елиптични и неправилни галактики. Този процес трае няколко милиарда години. Тези наблюдения разкриват и механизъм, по който милиони звезди, разпръснати в междугалактичното пространство, са били откъснати от техните галактики.

Наблюдаваме различни галактики, с най-разнообразни форми и структури. Приблизително половината от тези галактики са бедни на газ и прах, с повече от скромен темп на звездообразуване. Другата половина са пълни с газово-прахови облаци спирални и неправилни галактики, в които тече бурно звездообразуване. Наблюденията показват, че бедните на газ и прах галактики се намират близо до ядрата на галактичните свръхкупове, докато другите галактики „предпочитат“ по-малко населените области към периферията на галактичните купове.

Но наблюденията показват, че когато Вселената е била само на половината от сегашната си възраст, само в една от пет галактики са били бедни на газ и прах, което ни кара да си зададем въпроса: какво е станало с тези галактики? Учените предполагат, че настъпват определени трансформационни процеси. Но такива процеси продължават милиарди години, а и досега не са наблюдавани.

Екип от астрономи, водени от Лука Кортезе от Кардифския университет, получи нови наблюдения от Хъбъл, даващи примери за такива явления. Докато изследват галактичния куп Abell 2667, учените попадат на странно изглеждаща галактика, която изглежда напуска купа, след като е била ускорена до невероятните 3.5 милиона километра в час, от гравитационното взаимодействие на купа, тъмната материя и веществото, изпълващо междугалактичното пространство, което е с температура от порядъка на десетки милиони градуси. Докато се провира между другите галактики, съпротивлението, което ù оказва йонизирания газ, изпълващ междугалактичното пространство, „издухва“ огромни количества газ и прах от галактиката, които остават зад нея като „опашка“, заради което е и наречена „кометната галактика“ (The Comet Galaxy)*. Приливните сили на другите галактики от купа нарушават равновесието в тези газово-прахови нишки, в които започват бурни процеси на образуване на млади сини звезди, които изглеждат като сини „възли“ в „опашката“ на галактиката. Гигантите, родени при този своеобразен „Baby-boom“, биват откъсвани от галактиката, чрез приливните сили на другите галактики, и се разпръскват из междузвездното пространство. По този начин галактиката загубва газово-праховите си облаци, масивните млади звезди, и се превръща в бедна галактика, изпълнена предимно със звезди-червени гиганти.

Според оценките учените, процесът трае около 1 милиард години, и сегашните наблюдения ни показват процесите 200 милиона години след тяхното започване.

Силното гравитационно поле на галактичния куп изкривява светлината на по-далечните галактики. Този ефект е познат като гравитационна леща (огромната, подобна на банан дъга, в дясната част на изображението, е всъщност образ на далечна галактика, уголемен и изкривен от силното гравитационно поле).

Показаното изображение от космическия телескоп Хъбъл е получено чрез уреда Wide Field Planetary Camera 2, през октомври 2001, и е съставено от три изображения, получени в синята, зелената и инфрачервената част от спектъра. По-късно, астрономите са насложили и други изображения, получени с наземни телескопи, като Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория и Кек, на Хавайските острови, и космическите обсерватории Спицър (инфрачервени) и Чандра (рентгенови лъчи).

VLT е използван за видими спектри, както и за фотометрия в близката инфрачервена област. Със Спицър са получени фотометрични данни в средно-далечната област от инфрачервения спектър, с Чандра са получени изображения в рентгенови лъчи, а телескопите Кек са използвани за спектроскопия във видимата област, откъдето са получени данни за температурата, химическия състав и стойности на лъчевите скорости на галактиките. Инфрачервената фотометрия следи за промени в яркостта на обектите, както и тяхното светене в инфрачервени лъчи.

Видео за откритието от ESA/NASA Hubble Podcast

Откритията са публикувани в Montly Notices of the Royal Astronomical Society, от L. Cortese (Cardiff University), D. Marcillac (Steward Observatory), J. Richard (California Institute of Technology), H. Bravo-Alfaro (Universidad de Guanajuato), J.-P. Kneib (Laboratoire d'Astrophysique de Marseille), G. Rieke (Steward Observatory), G. Covone (Osservatorio de Capodimonte), E. Egami (Steward Observatory), J. Rigby (Observatories of the Carnegie Institution of Washington), O. Czoske (Bonn University), и J. Davies (Cardiff University).

*За разлика от формирането на кометните опашки, при които йонизираните частици на слънчевия вятър издухват веществото на кометата, в следствие на което образуват опашка, тук галактиката се движи в йонизирано вещество. Но, в крайна сметка, дали галактиката се движи, или веществото, което я обгражда, е въпрос на гледна точка...(бел. прев.)

9 март 2007 spacetelescope.org

Добавете вашия коментар

( страница 1

добави запис: