Общата относителност издържа нова проверка

Вече 90 години Общата теория на относителността издържа експериментални проверки. Наблюдения на новооткрита двойна система пулсари се държи съгласно предвижданията, направени на основата на общата теория на относителността най-малко в четири категории, като някои от тях са излъчването на гравитационни вълни и странии ефекти, свързани със забавянето на времето около масивни обекти.

Международен екип, начело с Марта Бъргей (Болонски университет, Италия) открива двойната система пулсари, позната като J0737–3039, в края на 2003г., използвайки 64-метровия радиотелескоп на обсерваторията Паркъс в Австралия. Астрономите още тогава са оценили значението на тази система, най-вече поради факта, че разстоянието между двата компонента е 800 000 км, което е малко повече от разстоянието от Земята до Луната. На такова малко разстояние, двата обекта, с маси по 1.3 слънчеви маси, обикалят около общ център с шеметните 300 км/с, а периодът им е 2.4часа.

• Общата теория на относителността предполага, че две звезди, толкова близко една до друга, трябва да излъчват мощни гравитационни вълни. Излъчвайки ги, те трябва да губят енергия, и трябва да се приближават един къв друг. Радио наблюдения от Австралия, Великобритания и Съединените щати показват, че това се случва в съответствие с Общата теория на относителността. "Орбитата се скъсява с 7 милиметра на ден, което е в съгласие в Общата теория на относителността" казва Майкъл Креймър от Университета в Манчестър, Великобритания и член на наблюдателния екип.

През 1993, Джоузеф Тейлър от Университета в Принстън и Ръсел Хълс от Лабораторията за физика на плазмата в Принстън си поделиха Нобеловата награда по физика заради откриването на друга двойка пулсари, която евентуално доказва същия ефект. Но орбиталния период на J0737–3039 е 1/3 от този на звездата на Тейлър-Хълс, което прави релативистичните ефекти по-забележими.

Екипът, провеждащ наблюденията, е отчел и друг ефект-следствие от Общата теория на относителността - апоастърът (точката от орбитата, в която обектът е най-далеч от центъра на масите) се издига с невероятните 17° на година, което е най-голямото някога наблюдавано. Той се издига с по-голяма скорост от тази, в звездата на Тейлър-Хълс, и с 140 000 пъти по-голяма скорост от скоростта на издигане на афелия, породена от този релативистичен ефект, при Меркурий.

• Също така е наблюдаван и друг странен ефект, следствие от Общата теория на относителността - часовниците там би трябвало да вървят по-бавно - когато единия пулсар се доближи до другия, периодът му на околоосно въртене намалява с 0.38 милисекунди.

• Друго наблюдение потвърждава Айнщайновото предположение, че масивните обекти изкривява време-пространството. Когато единия пулсар премине зад другия, и сигналът от задната звезда трябва да премине през изкривеното време-пространство, той пристига със закъснение от 90 микросекунди. "Този ефект е бил наблюдават само при шепа пулсари досега" казва Крамър. "Но досега нямахме възможността да наблюдаваме система, чиито наклон към лъча на зрение е почти 90°. Със своя 88° наклон, тази система ни предлага идеален поглед"

"Този пулсар, изглежда, е зрелищна гравитационна лаборатория" казва независимия коментатор Скот М. Рансъм (Национална радиоастрономическа обсерватория). Пулсарите ядра от масивни колапсирали звезди, избухнали като свръхнови. Тези звездни останки се въртят около оста си с изключително строго периодичност, което пави тези свръхплътни обекти изключително точни часовници да отмерване на релативистичните гравитационни ефекти.

3 март 2005 skyandtelescope.com

Добавете вашия коментар

( страница 1

добави запис: