Хюйгенс пое към Титан
Изследователския апарат Хюйгенс на Европейската космическа агенция успешно се отдели от орбиталния апарат на НАСА Касини в малките часове на коледната нощ универсално време и в момента пътува към повърхността на Титан, където се очаква да се приземи на 14 януари 2005. Хюйгенс ще кацне на непозната земя, и ще изследва интригуващата ни атмосфера на Титан.
Двата космически апарата са се разделили 02:00 универсално време на 25.12.2004 (04:00 българско). В следващия момент Касини се е насочил обратно към Земята, за да предаде статуса си след разделянето. За да прекоси разстоянието от 1.2 млрд. километра, разделящо Земята от космическия апарат, сигналът е пътувал 1 час и 8 минути.
“Днешното постижение е крайъгълен камък за мисията Касини-Хюйгенс” заявява Дейвид Саутууд, директор на научните програми на Европейската космическа агенция. “това беше едно приятелско разделяне след 7 години съвместен живот. Благодарности на партньорите ни от НАСА за успешното превозване на сондата до Титан. Всеки от космическите апарати ще продължи по пътя си, но очакваме, че ще продължат да комуникират, за да довършат тази вълнуваща мисия. Сега всички погледи са насочени в получаването на първите данни от място от този нов свят, който ние искаме да изследваме от десетилетия.”
Последния етап от една седемгодишна Одисея.
Мисията Касини-Хюйгенс, съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция започна на 15 октомври 1997, когато космическите апарати бяха изстреляни от космодрума Кейп Канаверал във Флорида от ракета-носител Titan 4b/Centaur . При изстлеването си, двата апарата тежаха 5 548 кг, което прави мисията най-голямата в изследването на външните планети. За да се ускорят достатъчно, за да достигат Сатурн, апаратите бяха ускорени от гравитационните полета на Венера (два пъти), на Земята и на Юпитер. На 1 юли 2004 Касини-Хюйгенс стана първият изкуствен спътник на Сатурн.
На 17 декември 2004, когато за трети път обиколи Сатурн, орбиталния апарат Касини се насочи към Титан. Както беше планирано, апаратът влезе в точно изчислена орбита, която да е благоприятна за бъдещото навлизане на Хюйгенс в атмосферата на Титан. Хюйгенс ще остане на тази орбита до 14 януари, когато ще се спусне в атмосферата на Титан. На 28 декември Касини ще започне да се отдалечава от Титан, за да избегне сблъсък със спътника. Днешното разделяне е било осъществено посредством специални пиротехнически устройства. С помощта на избутващи пружини, релси и колела, сондата Хюйгенс е била изхвърлена от кораба-майка със скорост спрямо него от 0.3 м/с, и с период на въртене 7 завъртания в минута. Данни, потвърждаващи разделянето на апаратите са били получени в станциите на НАСА “ Deep Space Network ” в Мадрид, Испания и Голдстоун, Калифорния. Апаратът Хюйгенс сега “спи” и ще продължи така в близките 20 дни, когато ще достигне повърхността на Титан. Тройно подсигурен часовник ще “събуди” апаратът малко преди пристигането му на Титан.
В изследване на атмосферата на Титан.
“По разписание” Хюйгенс трябва да навлезе в атмосферата на Титан около 09:06 универсално време (11:06 българско) на 14 януари 2004, под ъгъл от 65 о , със скорост от 6 км/с. сондата ще се приземи в южното полукълбо на Титан, в светлата част. Снабден с термощит, пробата ще намали скоростта си до около 400м/с, а на 160 км височина ще се разпъне 2.6-метровият малък парашут. След 2.5 секунди ще се разпънат задният и главният (8.3 м. в диаметър) парашут. Тогава трябва да падне и предният щит, който ще изследва веднага атмосферата на Титан. Също така ще бъдат отворени и входове, които да събират допълнителна информация. Всички инструменти ще имат пряк достъп до атмосферата на Титан, и ще проведат първите изследвания от място за нейния строеж, състав и динамика. Също така, ще бъдат получени и изображения по време на това падане. Всички данни ще бъдат изпращани директно на кораба-майка Касини(който ще е на 60 000 км), който ще ретранслира сигнала до Земята, след което земни радиотелескопи ще улавят сигнала.
След 15 минути, на 120 км височина, сондата ще се освободи от главния си парашут, което ще позволи достигане на повърхността преди да са свършили батериите на сондата. Цялото спускане ще трае 140 минути, докато сондата не се удари в повърхността на спътника със скорост от около 6 м/с.
Ако апаратът издържи всичко това, ще започне разширената му мисия. Това ще позволи директни изследвания на повърхността на Титан, докато издържат батериите, и докато корабът-майка Касини се вижда на хоризонта, т.е. за не повече от 130 мин. През това време Касини ще преориентира главната си антена към Земята, и ще изпрати данните, събрани от космическия апарат. На Земята те ще бъдат приети от 70-метровата антена в Канбера, Австралия. Данните ще бъдат изпратени на Земята три пъти, за да се подсигури получаването на всички данни. Тогава Касини ще продължи изследването на Сатурн и луните му, което включва и няколко близки прелитания до Титан в близките месеци и години.
Една мисия дълбоко във времето и пространството.
По-голям от Меркурий и малко по-малък от Марс, Титан е уникален със своята тънка атмосфера, предимно от азот, съдържаща въглеродни съединения. Изследвания на атмосферата могат да ни дадат важни сведения за това как Земята е станала обитаема. Химичният състав на атмосферата на Титан е много подобен на този на Земята от годините преди началото на живота, и макар да е по-студена (-180оС), също така е страдала от липса на течна вода. Данните от място, получени от Хюйгенс, заедно с данните от глобалните анализи на Титан по време на прелитанията на Касини ще ни дадат информация не само за един от най-екзотичните членове на слънчевата ни система, но също така и за развитието на земната атмосфера, както и сведения за състояние на атмосферата в “зората на живота”.
Европейският принос в проекта Касини-Хюйгенс се състои в изработването на сондата Хюйгенс, която е била изработена за Европейската космическа агенция от индустриален концерн начело с Alcatel Space . 320 -килограмовата сонда съдържа 6 научни инструмента, които ще изследват атмосферата и повърхността на Титан. Лаборатории, научни институти и изследователски центрове от всички страни-членки на Европейската космическа агенция, Съединените щати, Полша и Израел са участвали в разработката на научните инструменти на сондата.
HASI ( Huygens atmospheric structure instrument package ) ще измерва температурата, налягането, ветровете и турболенцията. Ще може също и да изследва светкавици и дори да измери диелектричната проницаемост и електропроводимостта на повърхността, ако сондата оцелее след удара.
GCMS ( gas chromatograph mass spectrometer ) ще направи подробен химически анализ на атмосферата, както и на аерозолите, събрани от ACP ( aerosol collector and pyrolyser ) .
DISR ( descent imager/spectral radiometer ) ще получи изображения, спектри и друга информация за атмосферата, радиационния баланс, облаците, аерозолите и повърхността.
DWE (doppler wind experiment) ще опише местните ветрове, а SSP(surface science package) ще изследва повърхността, ако сондата оцелее след удара с нея.
Мисията Касини-Хюйгенс е съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. Лабораторията за реактивна тяга ( Jet Propulsion Laboratory , JPG ), подразделение на Калифорнийския технологичен инстиут в Пасадена, Калифорния управлява мисията за НАСА. Също така, JPL е проектирал, разработил и сглобил апарата Касини.
26 декември 2004 esa.int
| Добавете вашия коментар | ( страница 1 | |
|
|
||
| записи: 0 | ||
|
| ||