Какво очаква Хюйгенс на повърхността на Титан
Въпросът на какъв терен ще се приземи сондата Касини идния януари все още остава нерешен, тъй като резултатите от анализите по време на последното близко прелитане на станцията-майка покрай най-големият сатурнов спътник не дадоха отговор на въпроса дали Хюйгенс ще се удари на твърда земя, лед или водна повърхност.
Коментирайки последните данни и от уредите на апарата Касини-Хюйгенс Марк Лийс* заяви "Интересно е, че всички сценарии за приземяване, които предвиждахме - твърд сблъсък върху лед, по-мек върху твърда структура или падане в течно въглеводородно езеро, са все още възможни".
"На пръв поглед изследванията на атмосферата на Титан потвърждават "атмосферния модел", който разработихме и който използвахме при направата на сондата Хюйгенс, така че всичко изглежда наред за пускането на пробата на Коледа и приземяването ù на 14 януари догодина" продължи Лийс.
Проф. Карл Мърей** също коментира особностите на релефа: "Изображенията от мястото за приземяване на Титан показаха разнообразни структури на релефа. Виждаме тъмни и светли области, грубо ориентирани по посока изток-запад. Те приличат на вятърните бразди на Марс, което може би означава, че на Титан има натрупвания, причинени от ветрове, успоредни на екватора. Всички признаци сочат, че ни чака "угощение" от информация, когато през януари сондата Хюйгенс достигне повърхонстта на Титан и ни предаде първите данни от място от този чужд свят".
Проф. Майкъл Дагърти*** е водещ учен в екипа, създал Cassini Magnetometer - уред, изследващ взаимодействието между плазмата в магнитосферата на Сатурн и йоносферата на Титан. "Имахме възможност да направим модел на база данните от магнитометъра при последното близко прелитане край Титан. На основа на сегашните наблюдения, можем да твърдим, че Титан няма вътрешно магнитно поле, но по-ясен отговор на този върос ще получим при следващото прелитане на сондатата край Титан през декември, когато ще опише почти същата траектория. На този етап, можем да кажем, че ако има магнитно поле, образувано във вътрешността на Титан, то е много слабо." "
*Open University, Programme Manager for Science Surface Package [SSP]
**Imaging Science System [ISS] team from Queen Mary, University of London
***Imperial College
За самия Титан
Титан е един сложен свят, като по характеристики се оближава повече до планета от земната група, отколкото една типична луна. Титан е забелядан за пръв път от датския астроном Кристиян Хюйгенс (на когото сондата е наречена) през 1655 год.
Титан е не само най-големият спътник в Слънчевата система, той е по-голям от Меркурий и Плутон, и е втората по големина планета в Слънчевата система (по-голям е само юпитеровият Ганимед). Той е и единственият спътник в Слънчевата система с значителна атмосфера, състояща се главно от азот, но също съдържа и аерозоли, както и въглеводороди, включително метан и етан. Наличието на атмосфера на Титан е било потвърдено за пръв път през 1944, когато Джерард Куипър е установил наличие на газообразен метан чрез спектрален анализ.
Температурата на повърхността на Титан е около 95°K (-178°C), а налягането на повърхността е 1.6 земни атмосфери. При такава температура и налягане, много химични вещества присъстват в изобилие: метан, етан, вода, амоняк в твърдо, течно и газообразно състояние, които може да взаимодействат, образувайки странни форми на релефа. Възможно е да има валежи, течащи течности, езера и др.
Титан обикаля около Сатурн само на 22 сатурнови радиуса (1 220 000 км), което е достатъчно, за да може планетата на влиза и да излиза от обхвата на магнитното поле на Сатурн. Много малко се знае за вътрешната структура на Титан, освен че вероятно има магнитно поле.
Много малко се знае за повърхността на Титан, защото е скрита от въглеводородна мъгла, която се образува от разпадането на метана под действие на слънчевите лъчи. От данните, събрани дотук, могат да се отделят тъмни структури, пресичащи надлъж спътника, както е голяма светла област на ширина 90°, наречена Ксанаду, както и вероятен кратер в северното полукълбо.
Мисията Касини-Хюйгенс е съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. Jet Propulsion Laboratory, подразделение на Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, Калифорния управлява проекта от името на NASA's Science Mission Directorate, Washington, D.C. Корпусът на Касини и двете камери на борда са проектирани, разработени и сглобени от Jet Propulsion Laboratory.
18 декември 2004 astronomynow.com
| Добавете вашия коментар | ( страница 1 | |
|
|
||
| записи: 0 | ||
|
| ||